Начало Структура Процедури Контакти Връзки
  График на Съдебните заседания
  Приключили дела
  Публична продан
  Електронна Призовка
  Електронно Свидетелство
  Такси
  Вие и съдът
  Образци на Документи
  Информация по Дела
  Вътрешни Правила
  ЗСВ
  Правилник
  Общинско Покритие
  Декларации
  Доклади и отчети
  История
  Адм. секретар
  Деловодство
  Архив
  Бюро "съдимост"
  Служба СИС
  Съдебен Заседател
  Новини
  Въпроси
  Сигнали
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА
За съдебното дело в Ихтиман


След Освобождението на българския народ от османското владичество, по силата на Берлинския договор, продиктуван от интересите на европейските правителства, България е разделена на Княжество България и Източна Румелия. За нещастие на ихтиманските граждани, Ихтиман остава в пределите на Източна Румелия – една област, все още зависима от Османската империя. Ето защо създаването на различните административни учреждения тук става по силата на Органическия устав – основният закон на областта. Но преди неговото приемане, още на 24.08.1987г. в Пловдив, столицата на Източна Румелия, от Временното руско управление са приети първите положения за устройството на съдебната власт.
Областта Източна Румелия е разделена на 6 департамента (окръзи) и съответния брой околии. Ихтиман е околийски град към Татар Пазарджишки департамент (окръг). Като такъв, през 1879г. в него се открива второстепенно околийско мирово съдилище към Татар Пазарджишкия окръжен съд. Околийският съд има един съдия и двама съдебни заседатели, които се избират от всички общини, намиращи се на територията на околията. По труден бил въпросът с избора на съдиите. Те трябвало да бъдат българи, а броят на образованите и подготвени за тази работа българи бил твърде малък.
За пръв съдия в Ихтиман е назначен Найден Стоянов Дринов (апр.1846 – 22.01.1909г.). Той постъпил на работа на 18.11.1880г. Роден е в Панагюрище и е брат на Марин Дринов. Найден Дринов участва в обществения и културен живот на родния си град, от 1870г. и е член на революционния комитет, по време на Априлското въстание от 1876г. изпъква като истински апостол и верен помощник на Г.Бенковски и П.Волов. Избран е за член на Привременното правителство. След разгрома на въстанието е арестуван и затворен. След Освобождението е заемал различни административни служби, но първата е в Ихтиман.
Подсъдни на околийския съд, съгласно Органическия устав са били всички граждански дела с цена на иска до 1000 златни гроша, както и всички дребни закононарушения, които се наказвали със затвор до 1 месец или глоба от 1000 златни гроша. Околийския съдия имал за основна задача да помири страните да направи опит за спогаждане само веднъж, в началото на заседанието.

При околийските съдилища е съществувала длъжността съдебен комисар, на който се възлагало изпълнението на съдебни и други актове.
След Съединението на Княжество България и Източна Румелия, на 01.01.1986г. и тук влизат в сила законите на Княжество България.
Първият български съдия в Ихтиман не остава встрани от обществения живот. На 19 юни 1883г. е избран за председател на Ихтиманския клон на благотворителното дружество “Свети Пантелеймон”. Под негово ръководство дружеството развива активна дейност и след по-малко от месец открива първата околийска болница в града, която е на издръжка на дружеството и на населението от околията.
Съдебния състав през 1893г. се състои от: съдия Методи Ковачев, секретар Никола Бухов и помощник съдебен пристав Манчо Стоянов. През 1895г. мирови съдия е Табаков, секретар Д.Георгиев и Захари Шекерджиев помощник съдебен пристав. През 1902 – 1903г. съдия е Димитър Читаков, секретар на съда Димитър Георгиев и съдебен пристав Коста Груев. В периода 1893 – 1903г. адвокати са Найден Дринов, Йордан Кошев, Методи Ангелов, Христо Басмаджиев и Хар.Масларов. Просбописци: Д.Георгиев, Н.Николов и Цветко Панев.
Околийски съдия в Ихтиман от 1939 до 1941г. е изтъкнатият по- късно български юрист Живко Стоянов Сталев. Той е д-р на юридическите науки, заслужил юрист, член-кореспондент на Международната академия по сравнително право в Париж, секретар на Съвета по законодателство при Министерството на правосъдието (1942 – 1944), доцент и професор по гражданския процес в Софийския университет, директор на Института по науките за държавата и правото при БАН, член на Международния съвет за търговски арбитраж, член на постоянния арбитражен съд в Хага. Издава редица научни трудове свързани с развитието на държавния арбитраж, гражданското процесуално право и на международното частно право.
В град Ихтиман на 03.12.1908г. е роден изтъкнатият юрист Любомир Панков Радоилски. Той е професор по трудово право, ръководител на катедрата по гражданско-правни науки при Юридическия факултет на Софийския университет, началник на правния отдел на Президиума на Народното събрание и др. Главни негови трудове са “Трудово право на НРБ”, “Трудово възнаграждение” и др.
Друг известен юрист е Спас Иванов Дупаринов, роден в с.Веринско, Ихтиманско на 27.04.1892г. Завършва право с докторат в Брюксел. Член на БЗНС от 1908г. Утвърждава се като авторитетен ръководен деец на БЗНС, близък съратник на Александър Стамболийски. От 1918г. участва в радактирането на в.”Земеделско знаме”, а от 1920г. е негов редактор. През 1920г. е избран за народен представител. Участва активно в осъществяване реформите на правителството на БЗНС. През 1922 – 1923г. е пълномощен министър в Чехословакия, от март 1923г. е МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО.

Деветоюнския преврат от 1923г. го заварва в Пловдив. От там отива в Асеновград, за да организира местната дружба за отпор срещу превратаджийте, но не успява. След разгрома на въстанието е арестуван и след жестоки изтезания е осъден на три години затвор. След потушаването на Септемврийското въстание също от 1923г., властите инсценират преместването му в Софийския затвор. На път за София с влак бива убит по особено жесток начин край гара Вакарел (близо до родното му село Веринско) “при опит за бягство”.
Първоначално Ихтиманският околийски съд се помещава в сградата на конака (турска постройка) в центъра на града. Едва през 1937г. тогавашния кмет на града, Методи Кошев се заема със задачата да се построи нова, специална сграда за съда. В спомените си той отбелязва следното: “Един случай ми е оставил най-ярък спомен – как беше построена съдебната палата в Ихтиман. Министър на правосъдието в кабинета на Андрей Тошев беше Никола Йотов от Пазарджик, с когото бях в дружески отношения. Срещахме се често по време на пътуването му между София и Пазарджик. Веднъж, разговаряйки, аз му казах: “Кольо, имаш ли възможност да наредиш да ни се построи съдебна палата. Чувал съм, че фонд “Съдебни сгради” е богат. “Разбира се” – отвърна той и след 2-3 дни при мен пристигна архитекта на министерството.” Ихтиманският Градски общински съвет на свое заседание, проведено на 16.12.1937г. взима решение за отпускане на общинско място за целта. Това решение е утвърдено от Министерството на вътрешните работи и народното здраве със заповед № 2081 от 22 август 1938г. Решението е следното: Отстъпва се 644 квадратни метри общинско место в кв.57 по плана на гр. Ихтиман, при условие, че държавата, респективно Министерството на правосъдието, фонд “Построяване сгради за съдебни места в Царството” ще построи върху него своя съдебна сграда. На 26.01.1939г. е издаден нотариален акт за собственост от Ихтиманският районен съд. Колко време са продължили строителните работи не се знае, но от един документ, издаден на 02.07.1943г. е видно, че през 1941г. бившата съдебна сграда се използва от Държавно девическо практическо земеделско училище в Ихтиман.

Kарта на Сайта

Copyright © 2008 rsihtiman.org All rights reserved.
Programed by KODIKA